По повод свикването на „Велик събор на Православната Църква“

Велик събор на Православната Църква

Преп. Иустин Попович

Цялата досегашна суетня около темата за този бъдещ Събор, несигурността, промените в неговата програма, уточнявана, изкуствено „каталогизирана”, а после още много пъти изменяна и „редактирана”, за чистата православна съвест означава само едно: че към дадения момент не съществува нито една сериозна тема, която да изисква неотложно свикване и провеждане на нов Вселенски Събор на Православната Църква.

Даже и да съществува тема заслужаваща да бъде предмет и причина за свикване и провеждане на Вселенски Събор, тя явно не е известна на днешните инициатори, организатори и редактори взели участие във всички досега проведени „конференции” с техните по-ранни и най-нови „каталози”. Защото, ако не беше така, как биха ни обяснили, че от времето на Константинополското събрание от 1923 г., през Родоското от 1961 г., до Женевското от 1976 г. постоянно се променя „тематиката” и „проблематиката” на този бъдещ Събор? Променя се броят, редът, съдържанието и самите критерии на каталога от теми, които би трябвало да бъдат предмет на работата на такъв велик и уникален църковен форум, какъвто би трябвало да бъде всеки Свети Вселенски Събор на Православната Църква.

Всъщност всичко това показва и подчертава не само една проста, обикновена непоследователност, но и явна неспособност и непознаване на Православието от страна на онези, които сега се опитват по всякакъв начин и с всякакви средства да натрапят на Православната Църква този свой „Събор”, незнание и неспособност да усетят и осъзнаят, какво е означавал и какво означава един истински Вселенски Събор за Православната Църква и нейната христоименита пълнота на верните. Защото ако биха осъзнали това, тогава биха знаели, че преди всичко в историята и живота на Православната Църква никога нито един събор, а още повече такова изключително, благодатно, свето-петдесетно събитие, каквото е Вселенският Събор, не е търсило и не е фабрикувало по изкуствен способ теми за своята работа и заседания! Никога предварително и преднамерено не са се провеждали „конференции”, „конгреси”, „предсъборни съвещания”, а подобни натъкмени съвещания са напълно чужди и непознати за православната съборна традиция и на практика са прекопирани от западните организации, чужди на Христовата Църква.

Историческата реалност е очевидна: Светите и от Бога свиквани Събори на светите отци винаги са имали за решаване пред себе си конкретно един или най-много два до три наболели проблема, поставени пред тях заради велики ереси и разколи, които извращавали вярата, разделяли Църквата и създавали сериозни проблеми за спасението на човешката душа, за спасението на православния Божий народ и цялото Божие творение. Затова Вселенските Събори винаги са имали христологически, сотириологически и еклесиологически характер, което ще рече, че тяхна централна и единствена тема, главно и единствено благовестие винаги бил: Богочовекът Иисус Христос, нашето спасение и нашето обожение в Него. Да, да, да: Той – Единородният и Единосъщен Въплътил се Син Божий, Той – Целият в тялото на Църквата, Той – Вечният Глава на тялото на Църквата заради спасението и обожението на човека, Той – цял в Църквата чрез благодатта на Светия Дух и правата вяра в Него – Православната вяра. Това е истинската православна, апостолско-светоотеческа тематика, безсмъртната тематика на Църквата на Богочовека във всички времена – минало, сегашно и бъдеще. Единствено тази тематика може да бъде предмет на евентуален, бъдещ, Вселенски Събор на Православната Църква, а не схоластико-протестантските „каталози от теми”, които нямат никаква съществена връзка с духовния опит и духовния живот на апостолското Православие през вековете, а са само анемични, хуманистични теореми.

Вечната съборност на Православната Църква и всички нейни Вселенски събори се заключава във всеобхватната Личност на Богочовека Господа Иисуса Христа. От позицията на тази централна, всеобхватна, православно-съборна тема и реалност, от позицията на тази единствена Богочовешка тайна и реалност, на която стои и ще устои Православната Христова Църква и всички нейни Вселенски Събори и цялата нейна историческа реалност, трябва днес да свидетелстваме пред небето и земята, а не с тези схоластико-протестантски хуманистични теми, които предлагат цариградските или московските „делегати” и „делегации”, които в този труден и критичен исторически момент се изявяват като „водачи и представители” на Православната Църква пред света.

със съкращения

Поводом сазива „Великог Сабора Православне Цркве“

Превод: свещ. Божидар Главев

Едно мнение по „По повод свикването на „Велик събор на Православната Църква““

  1. Много се радвам ,че има такъв сайт като Вашия! Много са полезни тези ваши статии,защото здравомислещия човек може да различи истинското от фалшивото. Тук има неоспорими факти ,а не блудкави бози,които другите „православни „сайтове заливат своите читатели.

Вашият коментар