Кой събор е законен

Кой събор е законен

Иконоборчески събор – миниатюра от Хлудовския псалтир*

Църквата Божия не позволява да се говори и постъпва противно на постановените от нея правила и закони, въпреки че много пастири нерядко  безумстват, свиквайки велики и многочислени събори, самоназовавайки се Църква Божия, докато всъщност, уж грижейки се за правилата, в действителност работят против тях.

Какво удивително има в това петнадесет, може би, епископи, да се съберат и да признаят за невинен низвергнат** на основание на правилата по две причини, и да му разрешат да свещенодейства? Такъв събор, господине, не е просто събрание на епископи и свещеници, въпреки многочислеността, защото казано е: „По-добре един праведник”,- но който върши волята Господня, – „нежели хиляда грешници” (Сир. 16:3). Истински събор в име Господне има, когато правилата са изследвани и спазвани, и когато се свързва и развързва не както дойде, а следвайки истината и каноните, и правилата на строгостта.

Нека тези, които са се събрали, докажат, че постъпват именно така, и тогава ние ще бъдем заедно с тях; или, ако не докажат, тогава нека просто низвергнат недостойния, за да не им послужи това за осъждане тям и на бъдещите поколения. Защото словото Божие се не връзва (2 Тим. 2:9) и на епископите съвсем не им е дадена власт да престъпват правилата, а само да следват постановленията и да се държат о вече установеното.

Аз не зная има ли нещо, което правилата да не са го определили и да са го оставили без внимание.

Ако съгрешаващите в не много важни и не изглеждащи за мнозина престъпни дела не остават без наказание на съда и постановленията Божии, то колко повече в настоящето дело? Не е позволително, господине, не е позволително нито нашата църква, нито друга, да върши нещо противно на постановеното от законите и правилата, защото ако това бъде допуснато, то напразно е тогава Евангелието, напразни са и правилата.

И всеки във времето на своето епископство, ако му бъде дозволено да постъпва със своите така, както му е угодно, би бил нов евангелист, друг апостол, друг законодател.

Но не. Ние имаме заповед от самия апостол, че ако някой започне да учи или ни повелява да вършим не това, което сме приели, не това, което е записано в правилата на Вселенските и поместните Събори, такъв не трябва да бъде приеман и не бива да се счита за свят; дори няма да произнесем това тягостно слово, което апостолът е изрекъл*** (Гал. 1:8).

И така, за нас, намиращите се извън света, няма никакво друго задължение, освен това да се стремим към и вършим онова, в което можем и да се превъзнасяме и да се съревноваваме.**** И ако животът ни преминава по този начин, ще бъде добре; ако ли не, то по-полезно би било да ни заточат и без покрив да се скитаме под небето в скръб и теснота.

със съкращения

Преп. Теодор Студит, Послание до магистър Теоктист, І.24.

* Църковната история познава два събора, проведени от иконоборците – през 754 г. и 815 г. Постановленията и на двата събора били отхвърлени от Църквата съответно на нейни законни събори – Седми Вселенски събор (787 г.) и Константинополски събор (842 г.). А през 843 г. е установен и празникът Тържество на Православието.

** Повод за посланието на преп. Теодор Студит до магистър Теоктист е разрешаването за служение на презвитер Иосиф, запретен преди това, задето венчал император Константин VI за втори път. В 795 г. Константин заставил жена си Мария насила да приеме монашество и повторно се оженил – този път за любовницата си Теодота. Сам св. патриарх Тарасий не извършил венчанието, но когато прелюбодейната двойка била венчана от презвитер Иосиф – един от столичните клирици, патриархът не наложил никакво църковно запрещение нито на Константин и Теодота, нито на Иосиф, защото се боял, че императорът може да възобнови иконоборческото гонение. Св. Теодор Студит, неговият духовен отец преп. Платон и другите братя от техния манастир, заедно с още ревнители на каноните, се изправили срещу патриарха, считайки, че подобна икономия е непозволителна. И макар че се подхвърлили на гонение заради своя протест, накрая успели да сполучат Иосиф да бъде запретен за свещенослужение. Когато обаче на престола се възкачил император Никифор, той поискал от тогавашния патриарх – св. Никифор, да снеме запрещението на Иосиф и с позволението на патриарха в 806 година бил свикан епископски събор, на който разрешили на Иосиф отново да служи. Св. Теодор със своите монаси и брат си – Солунския архиепископ Иосиф, отново се противопоставили на патриарха и събора, а после към тях започнали да се присъединяват и други, така че в Константинополската Църква настанал голям смут и противопоставяне между привържениците на икономията и тези на акривията в делото на Иосиф. Противниците на решението на събора, в това число и студитите, били подхвърлени на жестоко гонение. Примирението настъпило, едва когато започнали гоненията на иконоборците срещу иконопочитателите, при което всички православни се обединили в борбата срещу ереста. Показателно е, че много от лагера на «икономистите» не издържали по време на гонението (а сред тях бил и презвитер Иосиф), и се подписали под решенията на иконоборците.

Адресатът пък на писмото – магистър Теоктист, се стараел да примири студитите и църковното свещеноначалие.

*** „Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде.”

**** Тоест в съблюдаването на заповедите и църковните правила.

Вашият коментар