архиеп. Теофан Полтавски

Питате за душевния мир: отвън ли идва той или зависи от усилията на самия човек, като се явява своего рода изкуство да се живее мирно? Трябва да различаваме мир в собствен смисъл душевен и мир духовен, благодатен.

Благодатният мир е дар на Светия Дух, а душевният мир зависи от самите нас. В какво се състои упоменатото във втория случай изкуство да се живее мирно? Отговор дава Самият Спасител: „Дойдете при Мене… поучете се  от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:28-29).

Душевният мир идва от смирението, а пътят към смирението, според светите отци, е път сред неприятности, самоукорение или самоосъждане. „Аз се смущавам от недостатъците на моите ближни”, казал един брат на преп. Пимен Велики. „Какво да правя?” На това Великият Пимен отговорил: „Какво е това?” – и посочил една греда. „Греда”, отвърнал братът. „А това какво е?”– „Това е тресчица”, отвърнал братът. „Положи в сърцето си мисълта, – казал св. Пимен, – че греховете на твоя брат са тази тресчица, а твоите грехове – греда, и ще се успокоиш”. Така мъдро отвърнал светият старец, очевидно имайки пред вид думите на Спасителя от Матея 7:3-5.

А за осмия вселенски събор засега нищо не зная. Мога да припомня само думите на св. Теодор Студит: „Не всяко събрание на епископи е събор, а само събрание на епископи, стоящи в истината”. Дали е истински един вселенски събор зависи не от количеството на събралите се епископи, а от това дали ще разсъждава и учи православно. Ако отстъпи от истината, той няма да бъде вселенски, макар и да се назове с такова име. Всеизвестният „разбойнически събор” в своето време бил по-многочислен от много вселенски събори и все пак не бил признат за вселенски, а получил названието „разбойнически”!

Архиепископ Феофан.
1930, Варна.

Жизнеописание, проповеди, письма

Превод: свещ. Божидар Главев