Междуправославните отношения
Автономията в Православната Църква и редът за нейното провъзгласяване
Автокефалията в Православната Църква и редът за нейното провъзгласяване
Диптиси
Теми на Предсъбора, изработени на Всеправославното съвещание, о. Родос, 1961 г.
III. Управление и църковно устройство
А. Кодификация на свещените канони и канонични порядки, подлежащи на утвърждаване от Вселенски Събор.
Б. Църковен съд и църковно съдопроизводство:
а) организация на духовните съдилища по възможност еднообразно за цялата Православна Църква;
б) установяване според възможностите на еднообразно църковно съдопроизводство;
в) апелация;
В. Епископат:
а) изучаване начинът за избор на архиереи според свещените канони;
б) административни и други различия при епископите;
1) Патриаршии;
2) Глави на автокефалните църкви;
3) Митрополити;
4) Архиепископи;
5) Титулярни митрополии;
6) Епархийски епископи;
7) Титулярни и викарни епископи;
8) Областни епископи;
в) монашески живот. Издирване на средства за възвръщане на православния монашески живот към неговото древно благочестие и благолепие по пътя на твърдостта в изпълнението на обичаите и манастирските устави и възраждане на предишния образ на монашеския живот.
Г. Привеждане на църковната дисциплина в частта й за поста в съответствие с изискванията на съвременността.
Д. Образованието на църковния клир:
а) форма, цели и съдържание на образованието на православния клир;
б) подчиняване на образованието на клириците на непосредствен църковен контрол;
в) богословски учебни заведения и други институти, подпомагащи подготовката на православния клир;
г) учебни сесии за църковната йерархия.
Е. Препятствия за брак. Изучаване на съвременната практика на поместните църкви и тяхното църковно съдопроизводство и изработване по възможност на еднообразие в по-горе указаната практика за цялата Православна Църква.
Ж. Облекло на клириците. Външен вид и облекло.
З. Календарният проблем. Проучването му в светлината на решенията на Първия Вселенски Събор относно пасхалията и изнамиране на пътища за сътрудничество между църквите по този въпрос.
И. Миряните в Православната Църква.
IV. Взаимоотношения между православните църкви.
А. Междуправославни отношения.
а) взаимоотношения на поместните автокефални църкви и тяхното отношение към Вселенската патриаршия според каноните и историята:
1) Мирните грамоти;
2) Диптиси;
3) Свето миро;
4) Съблюдаване на задълженията, произтичащи от Учредителните томоси;
5) Взаимни срещи на главите на православните автокефални църкви.
б) укрепване на съществуващите отношения по пътя на:
1) обмен на братски послания;
2) свикване на богословски конгреси;
3) командировки на клирици и професори;
4) контакти на богословските училища;
5) обмен на професори и студенти;
6) обмен на стипендии;
7) обмен на периодични издания, съчинения и други информационни материали, хвърлящи светлина върху живота и дейността на църквите;
8) празнуване на крупни църковни събития с междуправославно значение.
Б. Автокефалията и автономията в Православната църква:
а) провъзгласяване на автокефалия:
1) Кои я провъзгласяват;
2) Предпоставки и условия;
3) Начин за провъзгласяване на автокефалията;
4) Кои църкви днес се признават за автокефални;
б) определяне условията за признаване на дадена църква за автономна.
В. Православието и диаспората. Съвременното положение и каноническо оформяне на православната диаспора.
В. Сътрудничество на поместните православни църкви в делото по осъществяване на християнските идеи за мир, свобода, братство и любов между народите.
Г. Развитие на православното поклонничество във всички свещени места за поклонение.
VII. Общобогословски теми
А. Икономията в Православната Църква:
а) същност и изражение на термините «акривия» и «икономия» в Православната Църква;
б) «икономия»:
1) В Таинствата, извършвани както в Църквата, така и извън нея;
2) В присъединяване към Православната Църква на еретици, схизматици и отпаднали (чрез кръщение, миропомазание, покаяние и благословение);
3) В богослужението;
Б. Прославяне на светии и установяване на еднообразна всеправославна практика в тази област.