Критският събор даде зелена светлина на хомосексуалистите

240716hfyr

Подробните анализи на приетите и утвърдени документи от събранието в Крит тепърва предстоят. Въпреки това обаче могат да се направят някои първоначални констатации. Оправдаха се опасенията, че на „събора” няма да могат да се внасят необходимите поправки в предсъборните документи или че те ще са чисто козметични. Сравнението на финалния вариант на документите с предсъборните им версии показва, че в тях не са били допуснати кой знае какви съществени промени, въпреки направените опити от несъгласни с тяхното съдържание. Потвърдиха се очакванията, че на Крит ще бъдем свидетели на спектакъл с предизвестен край.

Сред големите „постижения” на „Великия и свят” събор е документът „Тайнството Брак и препятствията за него”. Ако до момента някой е хранил надежда, че в Крит не са били извършени посегателства срещу Православната вяра, няма да е зле този някой добре да се запознае със съдържанието на документа за брака.

Къде би следвало Църквата да изрази своето отношение към изключително актуалния днес въпрос за еднополовите „бракове”, ако не в документ с наименованието „Тайнството Брак и препятствията за него”? И как би трябвало да се изрази това отношение, ако не като еднаквият пол на желаещите да встъпят в тайнството бъде включен към „препятствията за брак”, които са основна тема на документа? Недвусмисленото и категорично осъждане на еднополовите „бракове” обаче е избегнато и то изключително лукаво. И не само това. В документа хомосексуалистите се третират като абсолютно пълноправни членове на Църквата. В точка І.6. четем:

„Църквата винаги с необходимата строгост и подобаваща пастирска чувствителност, по примера на снизходителността на апостола на езичниците Павел (Рим. 7:2-3; 1 Кор. 7:12-15, 39 и др.) подхождала както към положителните условия (различие на пола, необходима възраст и пр.), така и към препятствията (кръвно родство, родство по съребрена линия, духовно родство, вече сключен брак, различие във вярата и др.) за сключване на тайнството брак (к. м.).”

Както навсякъде из критските документи, така и тук позоваването на библейски или светоотечески текстове е прах в очите[1], а не същинска обосновка, но това е второстепенен проблем.

По-важното в случая е, че с цел да не бъде упомената еднаквостта на половете сред препятствията за брак е изобретен специален термин „положителни условия” (сиреч „необходими изисквания”), в чийто обхват е включено „различие на половете”. Логично е човек да предположи, че еднаквостта на половете ще бъде причислена към „препятствията”, ала „незнайно“ защо съставителите на документа са „пропуснали” да сторят това.

Дали Църквата и свети апостол Павел са подхождали винаги снизходително както към „положителните условия” за брак, така и към „препятствията”? Да проверим истинността на тази теза с конкретен пример. Дали и кога Църквата и свети апостол Павел са подхождали снизходително например към лица, желаещи да приемат тайнството брак, при които не е налице „положителното условие” „различие на пола”, или ако разкодираме фенерския код – към хомосексуални двойки? Тук ярка светлина по въпроса хвърля казаното в 1 Кор. 6:9, че мъжеложници няма да наследят царството Божие” (к. м.). Точно този текст обаче в документа е спестен, което никак не ни учудва. Та нали от него неинформираните биха могли да се информират, че отношението на св. ап. Павел съвсем не е било снизходително към „препятствията за брак”, в случая към хомосексуализма, а точно обратното – хомосексуализмът за апостола се явява препятствие към царството Божие.

Ето как в документа „Тайнството Брак и препятствията за него” бе запечатана за поколенията една лъжа. Лъжата за снизходителното отношение на Църквата и на св. апостол Павел към содомския грях. Вместо справедливо да осъдят хомосексуализма като път, водещ към погибел, критските законотворци неправедно оклеветиха Църквата и светия апостол, като допускащи по „снизхождение” хомосексуалните бракове.

Доживяхме в съборен църковен документ хомосексуалистите да се третират като напълно равноправни членове на Едната Света Съборна и Апостолска Църква! Че това вече е факт, с който според критските законотворци всички поместни църкви трябва да се съобразяват оттук нататък, ясно говори написаното в точка І.10., в която се заявява отношението на Църквата към т. нар граждански съюзи или договори за съжителство.

„Църквата не признава за възможен за своите членове гражданския съюз – както хомосексуален (к. м.), така и хетеросексуален, а също така встъпване във всяка друга форма на съжителство освен брак (к. м.)”.

Ще повторим за тези, които си мислят, че не са чули добре: след като за „своите членове” – хомосексуалисти или хетеросексуални – Църквата не „признава за възможен гражданския съюз, а също така всяка друга форма на съжителство освен брак, и след като и за едните и за другите бракът категорично е изключен от непризнатите форми на съжителство, значи той (бракът) и за едните и за другите се признава за възможна форма на съжителство! От което следва, че оттук нататък Църквата не само дава на хомосексуалистите еднакви права с хетеросексуалните, но и приема хомосексуалните бракове.

Ще потретим за тези, които тежко слушат: Църквата не признава гражданския или какъвто и да било друг съюз на хомосексуални и хетеросексуални двойки освен брак!

Ето затова хомосексуализмът отсъства сред препятствията за брак в точка І.6, както впрочем и в точка ІІ – „Препятствията пред брака и прилагането на икономията”. На практика текстът от точка І.10. представлява открит призив към хомосексуалните двойки да сключват църковен брак, понеже „всякакви други форми на съжителство Църквата не признава за възможни за своите членове”. След Критския събор хомосексуалистите вече ще се признават за „свои (на Църквата) членове”.

Критските законотворци като че поставят добро начало в документа, казвайки, че „сключеният в свобода съюз между мъж и жена се явява необходимо условие на брака”. Получава се обаче така, че смисловият акцент тук е върху „сключения в свобода съюз“, а не както следва да се очаква, но както не е, върху „мъж и жена“. Защото след като по-нататък допускат брак между мъж и мъж или жена и жена, значи в тези случаи условие за брака се явява сътоветно свободният съюз и между мъж и мъж или жена и жена. Иначе не пропускат лицемерно да заявят, че „Съюзът между мъж и жена в Христа се явява „малка Църква”, „образ на Църквата“ (виж точка І.4.). Като гледаме обаче как постоянно си противоречат в рамките само на един документ, оставаме с впечатление, че сами гледат на написаните от тях правни норми не иначе, а като на думи написани върху вода. Крайно несериозно и смешно е да очакват от другите по-различно отношение.

Въпреки предупреждението на Спасителя, че човек не може да служи на двама господари, критските отци са хвърлили немалко усилия да Го опровергаят в опитите си да бъдат както раби Христови, така и угодливи на човеци (срв. Гал. 1:10), а това според св. ап. Павел, когото твърдят, че следват, е невъзможно.

Останалите критски документи също изобилстват с подобни „казуси”. Но дори само този е достатъчен, за да обявим готвения от близо сто години „Велик и Свят събор” за велик… провал. Предстои Синодът на БПЦ да разгледа подробно неговите документи и да изкаже мнението си по тяхното съдържание. Надяваме се, че след като нашите архиереи имаха мъжеството да направят първата стъпка с отказа си да участват в този събор, сега ще бъдат достатъчно твърди и последователни да направят и втората, като ясно заявят, че волята на нашата поместна църква е да не бъде и никога да не стане част от този велик провал. Провал както на идеолозите от Цариград, така и на онези, които по една или друга причина ги последваха.

 


[1] Текстът от 1 Кор. 7:12-15 („Ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя; и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя…”) касае само „завареното положение”, при което единият от вече свързаните по силата на гражданското законодателство съпрузи е приел християнството, а другият си остава езичник, и изобщо не може да се ползва като пример за „снизхождение” и оправдание за т. нар. смесените бракове (виж статията „Брачни волности и неволи”). Текстът пък от Рим. 7:2-3 („Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.”) и аналогичният в 1 Кор. 7:39 („Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне.”) са сред основните обосновки на поддръжниците на второбрачието за клира, но не касаят изредените тук „положителни условия“ и „препятствия“, така че цитирането им е неуместно.

2 мнения по „Критският събор даде зелена светлина на хомосексуалистите“

  1. Аз се надявам не само БПЦ да не подпише, но и антиохийската и грузинската църкви.

  2. Аз се надявам БПЦ да изкаже смело и на всеуслушание своето категорично несъгласие и опровержение на тези документи, внушени и написани от врага на човешкото спасение.

Вашият коментар