Митр. Никодим (Ротов) – панихида в Ватикане.

Ужасният край на стълбовете на римокалендарната реформа

Ужасният край на стълбовете на римокалендарната реформа в Православието

„Люта е смъртта на грешниците…“
Пс.  33:22, слав.

стълбовете на римокалендарната реформа в Православието
Мелетий Метаксакис

Константинополският патриарх Мелетий ІV (Метак­са­кис) бил масон 33-та степен. Той поставил началото на римо­календарното разделение в Православието чрез  жалко събрание от 9 души през 1923 г., превъзнасяно като „все­право­славен конгрес“.

Признал англиканската „йерархия“ за действителна, съслужил с протестанти и активно подкрепял обновленците и „живата църква“ в Русия. Изгонен от Кон­стан­тинополския престол, той с интриги се домогнал до Александрийския и въвел в Александрийската Църква григорианския календар. На 28 юли, 1935 г. Мелетий Метак­сакис изгубил раз­съдъка си и след 6 дни страшни мъки умрял като простенал, ридаейки своите последни думи: „Аз раз­делих Църквата и унищожих Православието“. Той умрял в Цюрих, Швейцария и бил погребан в Кайро, Египет[1]. На архиерейското му погребение масонската му престилка била поставена върху епископските одежди от неговите братя-масони. Масонските му ръкавици и вечнозелена клонка също били поставени в ковчега[2].

стълбовете на римокалендарната реформа в Православието
Патриарх Григорий VII

Наследникът на Мелетий, патриарх Григорий VІІ, който на 23 февруари, 1924 г. привел в действие решението на Мелети­е­вия конгрес и издал указ за въвеждане в Константи­но­пол­ската патриаршия на новия календар, завършил живота си след по-малко от девет месеца, също с окаяна смърт[3].

стълбовете на римокалендарната реформа в Православието
Архиеп. Хризостом (Пападопулос)

Еладският архиепископ-масон Хризостом (Пападопулос) бил този, който въвел григорианския календар в Гръцката Църква през май 1924 г., с което поставил началото на най-големите сму­тове, сътресения и разделения от последните столетия в тази поместна Църква. Преследвал тези, които не поже­лали да приемат папския календар. Бил главен съ­ратник на Мелетий Метак­сакис. Накрая на живота си се разкаял за разколническата си дейност. В беседа с гръцкия старец Филотей (Зервакос) той казал: „Напразно аз извърших това. О, ако можеше само да не съм го правил! Този проклет Мелетий ме държеше за гърлото!“[4] Завършил живота си през 1938 г., като умирал в ужасни мъки в гръцка болница. Пред смъртта си лаел като куче. Сестрите, които се грижели за него, по­тре­се­ни от това, което видели, се обърнали към ста­рия календар[5]. Тялото му останало черно и неизтляло[6].

стълбовете на римокалендарната реформа в Православието
Атинагор I

Константинополският патриарх Атинагор І[7] също бил ма­сон 33-та степен. Одобрявал исляма като „път към Бога“, считал, че „Църквата не може да бъде пълна и единствена прите­жателка на истината“. На 6 януари, 1964 г. патриарх Атинагор и папа Павел VІ се срещнали в Йерусалим и се молели заедно на Светия Гроб. Когато влезли в църквата, паднала светка­вица и това предиз­викало прекъсване на електричеството в цялата църква. На 7 декември, 1965 г. патриарх Атинагор и папа Павел VІ едновре­мен­но „отменили“ анатемите от 1054 г. Съслужвал с римокатолици и протестанти и им давал св. Причастие. Той умрял през юли 1972 г. и се наложило да го погребват в затворен оловен ковчег, заради ужасното зло­воние, което се разнасяло от тялото му[8].

стълбовете на римокалендарната реформа в Православието
Константинополският патриарх Димитрий

Константинополският патриарх Димитрий[9], който подоб­но на своите предшественици също бил масон, продължил политиката на Атинагор и дори обещал да започне икуме­ни­чески диалог с исляма[10]. През ноември 1987 г. патриарх Ди­митрий и негови клирици участвали на папската литургия в Рим заедно с папа Йоан Павел ІІ. На 2 октомври, 1991 г. патриарх Димитрий умрял в отделението за интензивна терапия в американската болница в Истанбул, където той се намирал след инфаркт на миокарда от 30 септември, с. г. Д-р Франк Тур­наоглу, който отгова­рял за патриарха, казал, че патриархът получил втори инфаркт, изпаднал в шок и умрял поради спиране на сърцето[11]. Подобно на своите предшественици-масони, патриарх Димитрий бил погребан в затворен ковчег, а не както подобава на архиерей – в открит[12]. „След смъртта на Димитрий – засвидетелствал атонският схимник Серафим Сърбин, – неговото тяло започна толкова непоносимо да смърди, че го опяваха не седнал, както е прието в съот­ветствие с древната традиция, а легнал, в за­поен ковчег“[13].

стълбовете на римокалендарната реформа в Православието
митр. Никодим (Ротов)

Ленинградският митрополит Никодим (Ротов) в 70-те години на миналия век бил един от най-влиятелните йерарси не само в Московската патри­ар­шия, но и извън нейните предели. Активен иуменист, фило­католик, голям радетел за въвеждането на григорианския календар в Право­слав­на­та Църква[14], създател и разпростра­нител на т. нар. „октом­врий­ско богословие“[15]. Подражател в богослужението на римо­като­лиците: носел червена ман­тия, подобно на кардинал, обичал да ходи в Рим, където давал св. Причастие на римо­като­лици, служел с тях и в Русия и ги причастявал, под­държал йезуитите, увличал се от тяхната „духовност“, превел на руски език „духовните упражнения“ на Игнатий Лойола.

Митр. Никодим (Ротов) – панихида в Ватикане. Заупокойное богослужение в храме св. Анны в Ватикане
Митр. Никодим (Ротов) – панихида в Ватикане.

„В деня на кончината на митрополит Никодим през 1978 г. един старец (нинездравстващ) имал видение: лети самолет, а зад него – ковчег. Глас произнесъл, че това е митрополит Никодим, който полетял в Рим за своята смърт. Скоро след това в килията на стареца, видял видението, дошъл покойният владика Никодим. Той бил в един сив подрасник, тежко дишал и започнал да се изповядва. „От мен Господ свали всичко – казал починалият, – никакви награди не ми помогнаха. Подрасникът ми е оставен за това, че аз искрено вярвах в правилността на своите действия. Ако Господ би ми дал живот отново, аз бих го изживял съвсем иначе. Аз никога не изповядвах срамните си грехове – беше ми неудобно, като имам висш сан, да се кая за кални пороци. Аз оставих много ученици; сега те няма да получат високи длъжности. За мен няма кой да се моли, понеже моите последователи са само църковни дейци, но не и молит­ве­ници. Господ ми каза, че този, който тръгне по моя път и продължи моето дело, ще бъде взет от лицето на земята“[16].

Благодатният старец и подвижник архим. Павел (Груз­дев)[17] също бил постриган от митр. Никодим в монашество, но не приел неговите икуменически и други противоцър­ковни възгледи. Преди последното му заминаване за Рим, о. Павел предупредил митр. Никодим, като му казал: „Никодиме, не отивай при римския папа да му целуваш чехъла, че ще умреш!“ Митрополит Никодим обаче не го послушал и отлетял за Рим. Той умрял внезапно по време на прием при папа Йоан Павел І, когато изведнъж му при­лошало и се свлякъл пред краката на папата, след което повече не се изправил[18]. Вестта за скоропостижната му смърт бързо се разнесла из Русия. Мнозина справедливо видели в нея недвусмислен знак на Божественото правосъдие.

Ето какъв е бил ужасният край на стълбовете на римо­календарната реформа в Православието. Това е буквално изпълнение на видението на един румънски монах-аскет. През 30-те години на ХХ век този монах се подложил на изключителен духовен подвиг – 40 дни се затворил в килията си, без да яде, без да пие дори вода. Той само се е молил, за да разбере кой календар е правилен. Явили му се тримата светители – св. Василий, св. Иоан Златоуст и св. Григорий Богослов, и му казали: „Старият календар е правилен. А тези, които са въвели новия, ще страдат и ще бъдат наказани от Бога“[19].

Из книгата на архим. Йоан (Филипов) „Кой разкъса единството на Православната църква чрез римокатолическия календар” на издателство „Православна класика”.

[1] http://bit.ly/1l1yJcN

[2] http://bit.ly/Oue03I

[3] Летопис Церковных событий с 1917 года по 1927 г. http://bit.ly/1cWWOPb

[4] Старый стиль лучше новых двух. М., 2004 (сборник). Священник Д. Успенский. Знамение над Афинами, с. 141.

[5] http://bit.ly/Oue03I

[6] Воробьевский. Ю. Неожиданный Афон: http://bit.ly/1j2P2Sp

[7] Той се възкачил на престола през 1948 г., след като под предлог за „психическо разстройство“ бил отстранен патриарх Максим.

[8] http://bit.ly/1eihyQ3

[9] Възкачил се на престола през юли 1972 г.

[10] http://bit.ly/1fFVKtT

[11] http://bit.ly/1gE6P3d

[12] http://bit.ly/Oue03I

[13] Воробьевский, Юрий. Неожиданный Афон: http://bit.ly/OzFKDF

[14] Митр. Никодим е идвал и в България и изказал своето най-голямо одоб­рение задето в Българската Православна Църква е въведен римокатоли­ческият календар.

[15] „Октомврийското богословие“ възхваляло октомврийския болше­виш­ки преврат от 1917 г. в Русия и го представяло като едно от най-великите християнски събития в историята, едва ли не някакво ново Божествено Откровение, подобно на Боговъплъщението. Така например в „Журнал Московской патриархии“ излязла статия от името на митр. Никодим, в която се казвало, че „въплъщението на Сина Божий било наистина огромно по значение събитие, но едва от момента на октомврийската революция то започнало да се осъществява в живота, имало последствия, станало дей­ствителност“: http://bit.ly/1kGuIb8

[16] http://bit.ly/1kGuIb8

[17] † 1996 г.

[18] Подробно е описано в ЖМП, №4, 1979 г.: http://bit.ly/1dn2z3z

[19] За това чудо разказва игуменът на Зографския светогорски манастир схиархим. Амвросий: http://bit.ly/1cX3Vr2

Вашият коментар