„Недейте се съобразява с тоя век”

Недейте се съобразява с тоя век
св. Теофан Затворник

„И недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.”

Рим. 12:2

Тълкувание на св. Теофан Затворник

След като дал закон за тялото, [апостолът] пише и закон за душата. „И недейте се съобразява с тоя век”, тоест с духа на тоя свят, не живейте според този дух, не позволявайте той да се изобрази върху вас, сторете тъй, че никой да не може да прочете изписано на лицата ви: ето това е човек от тоя век или от този свят. Но в какво се състои духът на този свят?

Духът на този свят е всички грижи и тревоги да са свързани само с това, как по-добре човек да устрои своето земно благоденствие с всички подръчни средства, които биха били на разположение, със своите лични сили и способности. Семейството, имуществото, връзките, всички дела от гражданско естество, дори делата свързани с вярата и Църквата, потока на всички събития – и близки и далечни, и зависещи и независещи от него, всичко това да устрои, опирайки се във всичко само на себе си и на своите способности, на хората и тварите, а не на Бога, Който всичко устройва, макар такива хора да четат и Верую, и Отче наш, и за промисъла Божий да беседват, както и за упованието на него. Те понякога мислят за Бога, знаят, че има друг свят и друг живот, но със сърцето си живеят в този свят и в това, което той дава, нямайки вкус за нищо от това, което е над него, не изпитвайки никакъв стремеж към това що не е чувствено, не е плътско, не е земно.

Духът на времето не означава непременно безсрамна порочност и необуздана страстност. Той е грехолюбив и страстен, като себеугаждането се явява неотменима негова черта. Но явното зло и очебийни грехове той не търпи, а иска да изглежда порядъчен и честен, скривайки често зад такъв благовиден параван грехове, стигащи понякога до най-срамно злодейство и страстност. Но не всички негови чеда са такива. Главното в неговите чеда, както бе казано в началото, е това, че всичкото им упование е в този век, преследват земно щастие и полагат усилия да го устроят със свои средства. В когото властва такъв дух, в него няма нищо християнско, макар той да е християнин. Християнството започва в момента, когато в сърцето се зародят призив и стремеж към небесното, духовното, вечното и Божественото, съпроводени с отвращение от земното, чувственото, временното и тварното.

Духът Христов е противоположен на духа на тоя век и ако този, последният, е изцяло земен и съсредоточен в земното, другият е изцяло небесен и фокусиран в небесното, в Бога и в Божественото – това едничкото обича, това единствено преследва, само в това намира вкус. Това не означава, че той, бидейки отделен от всичко земно и тварно, вече не се докосва до нищо такова и няма в своите дела нищо, което имат синовете на тоя век. Формите на човешкия живот са еднакви в единия и в другия случай, но духът и насочеността на всичко са различни. Духът Христов не пресеква с удовлетворяването на естествените човешки потребности, не изгонва човека непременно от семейството и обществото. Той допуска и гражданско служение, и воинска служба, и търговия, и наука, и художествена дейност, но всичко това превръща в средства за преуспяване в духа и придобиване на неземни блага, в начин на угаждане на Бога, прогонвайки безмилостно от всичко това само онова, което е противно на тази насоченост. Случва се някои съвсем да отдели от семейството и обществото и този дух, но това не е негова изключителна принадлежност, а най-висша и съвършена проява, която в истински вид е достояние на малцина избрани.

Такъв дух на християнски живот се заражда, когато Божията благодат, намерила вход в сърцето на човека, пробужда там страха Божий, разтревожва съвестта и така привежда човека към усещане за опасност от пребиваване в духа на тоя век и в порядките на този живот, след това и към разкаяние, и промяна в насоката на своя живот, в мислите, в чувствата, желанията и делата, към решимост да се живее не по земному, а по небесному, по образ духовен и Божествен. След това, който не е кръстен, се кръщава, а който е кръстен, приема Тайнството Покаяние и бидейки въоръжен с Божията благодат, в единия и другия случай започва да живее не по духа на тоя век. Към такива обръща словото си свети апостол Павел, казвайки: „недейте се съобразява с тоя век”.

Който все още се намира под обаянието на духа на тоя век, той не може да вмести това правило в ума си. Той слуша, но не проумява и не може да го разбере, както трябва. Апостолът казва това към тези, които са прогонили от себе си духа на тоя век и са започнали да живеят по духа Христов, защото духът на тоя век е прелъстителен и отново може да увлече тези, които по силата на предишния си живот са познали неговите мътни сладости и дела. Той като че им казва: внимавайте да не би отново да ви увлече духът на тоя век и да не започне отново да ви преработва по свой образ, сваляйки ви от небето на земята, от духа – в плътта, от Бога – сред тварите. Не го слушайте и не желайте да се съобразявате с него и с порядъка на делата му. Защото духът на времето, примамвайки хората с надеждата за земно благоденствие, е изобретил такива утешителни и сладки неща, от които като че ей сега ще потече река от щастие.

Увлечените от тези илюзии се въртят в този порядък, надявайки се да се опият от щастие и макар че никога не го вкусват, очакват да го вкусят не след дълго. А у които е произтекло изгонване духа на тоя век чрез Христовия дух, такива биват измъкнати от този кръговрат, съкрушаващ и приземяващ сърцето. Но тъй като те все пак обитават в съприкосновение с порядките на духа на времето, съществува опасността да не би да ги повлече отново този водовъртеж и да бъдат наново потопени в този кръговрат. Точно това предупреждава апостолът – вече е време всичко това да се изостави, вие не бива да се връщате към тези порядки и да се съобразявате с тях.

Свети Иоан Златоуст, тълкувайки това място, точно от това се старае да отвърне своите слушатели, изобразявайки най-вече призрачността на благата на този свят.

„Образът (духът) на тоя век е прилепен към земята, нисък, кратковременен, в него няма нищо възвишено, постоянно, правилно, всичко е извратено. Затова, ако искаш да вървиш по правилния път, то не напечатвай върху себе си образа на настоящия живот. В него няма нищо непоколебимо и твърдо, затова е и наречен образ, както на друго място апостолът казва: „преходен е образът на тоя век” (1 Кор. 7:31). В него няма нищо постоянно, неподвижно, а всичко е временно. Затова е и казал: на тоя век, обозначавайки така кратковременността, а с думата „образ” изразил липса на същност. Ако ти посочиш богатството, славата, телесната красота, забавленията и всичко, което хората смятат за велико, аз ще посоча, че всичко това е един външен образ, а не нещо реално, привидност, а не пребъдваща същност. Но ти не се съобразявай с това, казва апостолът, а се преобразявай чрез обновление на ума. Не е казал: преобразявай се външно, но преобразявай се същностно, показвайки с това, че светът има само външен образ, а на добродетелта принадлежи не външен, а истински същностен образ, който има природна красота, за който не са нужни мазила и външни разкрасявания, които бързо се появяват и бързо изчезват, тъй като всичко това изчезва още преди да се е появило. Затова, ако разкъсаш привидността, начаса ще видиш истинския образ. Нищо не е по-слабо от порока, нищо не се състарява тъй бързо.”

Св. Феофан Затворник. Толкование Послания святого Апостола Павла к римлянам. изд. 2. М., 1890. С. 757-761.

Превод: свещ. Божидар Главев

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.