Осмият Вселенски Събор

След две години, през 2016 г. ще се състои Осмият Вселенски (или както го наричат сега: Велик и Свят) Събор на Вселенската Православна Църква, чиято програма предполага широкомащабни реформи на Православието.

Нов сайт: „Осмият Вселенски Събор”

Специално с цел да се хвърля повече светлина върху подготовката и провеждането на Осмия Вселенски Събор, който трябва да се състои в деня на Светата Петдесетница в Истанбул в църквата „Света Ирина”, бе създаден един нов сайт: „Осмият Вселенски Събор”. Редакциите на двата православни сайта: „Бъди верен” (Българска Православна Църква) и „Антимодернизм.ру” (Руска Православна Църква) обединяват своите усилия с цел отразяване на историята, участниците и дневния ред на предстоящия Събор.

През последните няколко години нашите два сайта старателно следят реформата на Православието във всички области. И ето че настъпва момент, когато всички тези реформи ще се окажат съсредоточени в едно централно събитие: Събора през 2016 година.

Осмият Вселенски Събор се явява краен резултат на многобройните и поради това трудни за обхващане и изследване промени в Православната Църква, които се провеждат в нея в продължение на повече от сто години.

Основна тема на Събора

Във всички варианти на програмата на Събора – така както я виждаме още на обновленческите „събори” и „конгреси” през двадесетте години на миналия век до сега – присъстват неизменно една водеща идея и дневен ред, които предполагат принципно „съобразяване с тоя век”. В Свещеното Писание обаче четем точно обратното: „Недейте се съобразява с тоя век” (Рим. 12:2).

Видимо, темите могат да бъдат групирани в три блока:

• приспособяване към света;
• богослужебна реформа;
• икуменизъм;

Съответно общ знаменател на предлагания дневен ред се явява именно приспособяването на Църквата към света, тоест преминаване от служение на Бога към служба на страдащото човечество. Този поврат е равносилен на отречение от неотмирното Православие и преминаване към нова религия на гностическо освещаване и приобщаване към света. На този фон придобиват революционен смисъл всички, без изключение, теми, които са предложени за разглеждане на Събора.

Съществен поврат към осветскостяване на Църквата протича по всички направления: и във вероучителната област, и в богослужебната, и в нравствената. В този поврат участват както църковни личности, облечени във власт, така и редови секуларизатори на ниво модернистки секти, енории, православни учебни заведения и средства за масова информация.

Със съжаление трябва да констатираме, че осветскостяването на Православието протича на фона на общ упадък на вярата и благочестието у църковния народ. Унищожаването на страха Божий като норма на християнския живот и утвърждаването на адогматическата и аморална „любов” – това безстрашие на „розовото” християнство – се превръщат в нова основа за сливането със света.

За Православната Църква и съхраняваната в Нея неотмирна вяра в спасението на душата такова приспособяване към света се явява профанация и оскверняване на светинята. Пред очите ни се извършва съзнателна преоценка на ценностите и ново отношение към света, невиждано досега в историята на Църквата, като Църквата признава на света правото да я съди заради нейното несъответствие с теченията на противоречивия живот или да одобрява нейната адекватност на процесите на разпада на този свят.

Именно в този най-общ смисъл реформите на Вселенския Събор обещават да бъдат разрушителни за Православието, защото коренно променят самата му насоченост от Богопочитание към религия, в чийто център е човека.

История

Независимо от някои външни редакционни промени в дневния ред на Събора, на няколко поколения модернисти и икуменисти се удаде да пренесат до наше време основното упование на обновителите на Православието от началото на ХХ век. Пряката линия на приемственост тръгва от реформаторите на Православието в началото на ХХ век, минава през богатото реформаторско наследство на 50-80-те години и стига до днешните техни ученици и верни последователи.

Паралелно с работата по темите на Събора през тези години протичаше икуменическо сближаване с реформиращите се по аналогичен начин католицизъм и протестантизъм. В резултат на това някои въпроси от бъдещия събор са де факто решени съвместно с католиците.

Отправна точка се явява 1920 година, когато бе разпространено Окръжното Послание на Константинополската патриаршия „Към христовите църкви, намиращи се навсякъде”. Важна стъпка бе Всеправославното Съвещание (Конгрес) в Константинопол през 1923 г., вследствие на който в някои поместни църкви бе реализирана календарна реформа и въведен нов стил, съвпадащ с гражданския. Тогава основен движещ фактор беше Константинополският патриарх Мелетий Метаксакис. В същото време в Съветска Русия бе в ход тотална реформация в Църквата, осъществявана от обновленците.

През 1951 г. започва нов етап под ръководството на Константинополския патриарх Атинагор І. По негова инициатива през 60-те години се провеждат четири Всеправославни Съвещания и бива учредена Всеправославна комисия по подготовката на Събора.

И накрая през XXI век Константинополският патриарх Вартоломей І и неговият най-близък съратник и идеолог на Събора Пергамски митрополит Иоан Зизюлас доведоха делото на своите предшественици до почти пълна завършеност и готовност.

Трябва да отбележим, че от страна на Руската Православна Църква важна роля в подготовката на Събора са изиграли такива водещи модернисти и икуменисти като митр. Никодим Ротов, митр. Питирим Нечаев, „Филарет” Денисенко, архиеп. Василий Кривошеин, о. Виталий Боровой и др.

Историята на Събора, програмата на предлаганите на него реформи и биографиите на участниците ще бъдат разгледани в три раздела на сайта „Осми Вселенски Събор”: „Теми”, „Основни етапи” и „Лица”.

„Втори Ватикан”?

Осмият Вселенски Събор на Православната Църква съвсем не е първата крачка по пътя, извеждащ от Православието на Свещеното Предание, Вселенските Събори и светите отци. В това отношение за нас е чужд страхът от „Втори Ватикански Събор”, тъй като плановете за реформиране на Православието отдавна и успешно се реализират без „Втори Ватикан” и дори без Осми Вселенски Събор. Духовно нетрезвият страх от задаващите се „последни реформи” води дотам безсилно да се отпускат ръцете и да униват сърцата.

Осмият Вселенски Събор е решаваща стъпка вън от Православието, но не е първата стъпка. Тази стъпка обаче може да се окаже последната.

Сега ни е необходим не страх пред събитията, а духовното мъжество на защитника на Православната вяра от ереста на модернизма – архиеп. Теофан Полтавски (†1940), който през 1930 г. на въпрос за Осмия Вселенски Събор отговаря с думите на св. Теодор Студит:

„Не всяко събрание на епископи е събор, но само събрание на епископи, стоящи в Истината. Дали един събор е наистина вселенски зависи не от количеството на събралите се на него епископи, а от това дали той ще разсъждава и учи православно”. Ако отстъпи от истината, той няма да бъде вселенски, макар и да се нарече с такова име. Печално известният „разбойнически събор” за времето си бил по-многочислен от много вселенски събори и все пак не бил признат за вселенски, а получил название „разбойнически събор!”

Свещеник Божидар Главев (Българска Православна Църква), редактор на сайта «Бъди верен»

Роман Вершило (Руска Православна Църква – Московска Патриаршия), редактор на сайта «Антимодернизм.ру»